Рибарска махала с рибарския пристан. Началото на ХХ век.

Към средата на XIX-век влашките семейства обитавали повече от 400 къщи. Изтъква се, че ново заселниците били непросветени и се занимавали само с риболов.

След освобождението от турско робство, в Тутракан се развива занаятчийството и към края на XIX той добива занаятчийски облик. Развиват се онези занаяти, които са в тясна връзка с подема на риболовството, земеделието и други поминъци на населението.

На първо място, продължава да се развива занаятчийството на рибарски лодки и гемии. Майстор гемиджия е Димитър Иванов Гвоздейков, който има на брега на Дунава голяма работилница и прави гемии за риболова и търговията. При него израстват като майстори гемиджии – Уста Минчо, Анести Такев, синът му Недялко, Мурад Ага и други, които по-късно към 1900-та година си отварят лодкарски работилници. Голям майстор-гемиджия по това време е и Уста Куля /Николай/. През 1907 година в Тутракан се заселва Танаси Пополитис – грък по народност, прочут майстор лодкар, който въведе днешния тип малки, леки рибарски лодки. При него учат занаят Петър Чориков и Филип Кенанов, който през 1910 година отварят лодкарски работилници. Следователно, към 10-те години на XX век тук в Тутракан /Рибарска махала/ възникват общо 7 лодкарски работилници, които изработват лодки за рибарите от Дунава, Румъния и другите селища.

През юли 1913 г. Тутракан попада под румънско-чокойско владичество, което трае до септември 1916 г. Тогава някои от занаятите изчезват – предимно абаджийството и потурджийството, защото майсторите се завръщат в България. Останалите занаяти – лодкостроителството, коларо-железарството, столарството, сарачеството, дюлгерството и други продължават да се развиват. Когато Тутракан се присъединява към България на 12 юни 1917 г. майсторите – столари, лодкари и други се събират и основават занаятчийско сдружение.

В края на 1919 г. цяла южна Добруджа и Тутракан попадат повторно под румънско-чокойско владичество, което трае от септември 1940 г. През този период 2/3 от населението на Тутракан, които по народност са румънци се занимават главно с риболовство, а малобройното българско и турско население със земеделие. И в зависимост от това предимно се развива лодкостроителсвото, коларо-железарството, сарачеството, дюлгерството, обущарството, шивачеството и други занаяти.

Край брега на Дунава възникват 4 лодкостроителни работилници на Петре Чориков, Филип Кенанов, Кръстю Тока и Марин Куку, в които работят общо 10 майстора с около 45 калфи и чираци-ученици. Изработват се малки, леки рибарски лодки.

Лодките на тутраканските майстори плават по целия Дунав и в румънските рибовъдни езера. Освен рибарски лодки, майсторите дърводелци Анести Такев и Николай Хаджинеделчев Петков, построяват „бакове” /вид плавателни съдове за пренасяне на товари през Дунава, подобни на фериботи/, водни мелници и други плавателни съдове.

Тутраканските водни мелници.

Западната част на Рибарската махала /1900г./.  Къщите на преден план днес не съществуват.

Част от архитектурния резерват "Рибарска махала" /1952 г./