Единствен майстор-лодкостроител е Ангел Иванов Чориков, роден на 8 януари 1901 год. в Тутракан, в семейството на рибари. Живее на ул. „Райко Даскалов” №8. Работилницата му е в долния кат на къщата.

Ангел Иванов Чориков учи до V клас в тутраканското румънско училище. Тук той изучава и лодкарския занаят при майстор Танаси Пополитис. А през 1914 год. Ангел Чориков постъпва да учи лодкарският занаят при чичо си – Петре Чорика, който става майстор при Танаси. Под майсторството на Петре Чорика работят в работилницата му 6 души майстори и калфи. Младият Ангел Чориков бързо усвоява занаята и в 1918 год. майсторът го признава за калфа. След това Ангел продължава да работи при майстора си  и през 1927 год бива признат за майстор-лодкостроител. Известно време след това Ангел Чориков се отделя от майстора си и работи самостоятелно. Той си построява водна мелница на Дунава, работи бакове /големи плавателни съдове подобни на ферибот/, както и прави лодки. През 1929 год. Ангел Чориков отново се връща в работилницата на чичо си Петре и тук продължава да работи до 1940 год., когато майсторът му се изселва в Румъния. Но в пролетта на 1941 год. заминава за Румъния и Ангел Чориков, който обаче през 1943 год. отново се завръща в Тутракан. Той отваря работилница и започва да работи лодки заедно с Никола Стънгов, известен майстор-лодкар.

Когато Ангел Чориков учи лодкарския занаят при Петре Чорика, в Тутракан има и други прочути майстори-лодкостроители, гемиджии и каикчии – Уста Куля /Николай/, Димитър Иванов Гвоздейков, синът му Недялко Д. Гвоздейков, Анести Такев и др.

През Румънското владичество /1919-1940/, в Тутракан работят майсторите-лодкостроители – освен Петре Чорика, Танаси Пополитис и Филип Кенанов, още и Марин Куку, Марин Рошару, Николае Мишкиня, Петре Царачу, Стефан Еклемя и др. Всички те , през 1940-1941 год. се изселват в Румъния, съгласно Крайовската спогодба. Тогава в Тутракан остава току що признатият майстор-лодкостроител Владимир Николов Михов, Никола Стънгов и Филип Кенанов. Макар и твърде млад Владимир Михов отваря работилница и започва да прави рибарски лодки, каквито той научи да прави при майстора си Филип Кенанов. Владимир Михов почива през лятото на 1967 в Тутракан.

Макар и стар майсторът-лодкостроител Ангел Иванов Чориков, продължава традицията на тутраканските лодкостроители, като прави нови лодки и поправя лодките на риболовците.

Историята на Васил Калчев

Роден през 1925 год. Васил Калчев е днес един от най-старите рибари. Този занаят Калчев е онаследил от своя баща Стефан Калчев /Цане-Тодор Калчев/.

Преди да започне с риболовът той работи към Горското стопанство като колар. С помощта на волове е пренасял материали от селата към града. В стопанството като колар е бил 6-7 години. Тежки са били зимите и понякога се е налагало да спи на снега. Дебелия овчи кожух, направен от бащата на неговата съпруга – Гина Станкова Калчева, го е спасявала от студените нощи. През тези години е имал  ниви и се е занимавал със земеделие.

1959 год. бащата на Васил Калчев умира и занаята го поема той. Бригадир е на две риболовни бригади. Лодките, мрежите са държавни и от уловената риба се правят консерви или се изнася в замразен вид в другите градове.

Калчев се е прибирал с най-голям улов, рибата се е побирала в  две лодки - 700 кг.– скумрия, сом, чига. По негови думи, той е изпълнявал двойно годишния план, вместо 40 т. годишно в неговите мрежи се е хващала 80 т. риба. Улавял е по 18 моруни на година. За най-голям улов Калчев е удостоен с грамота.

По същото време бригадири на други бригади са били Димитър Баланов, неговият брат – Ангел Калчев. Риболувал е и Димитър Чаушев, който също е на 81 години като Васил Калчев.

Днес “господарят” на Дунава е пенсионер от 28 години, занимава се с животновъдство и тайничко си мечтае да бъде отново във водите на реката.

Владимир Михов - правене на лодка Тутраканка

Настоящ рибар