Град Тутракан е в Силистренска област, седалище на община с 14 селища. Разположен е на брега на река Дунав между градовете Русе /61 км/ и Силистра /62 км/, върху терен, поддаващ се на свличане, на 50 м надморска височина. Изложен е пред погледите на всички чужденци, пътуващи по реката.

Броят на жителите през годините коренно се променя: 1880 год. – 7172 ж., 1910 - 10 490ж., 1946 – 7183 ж. , 1992 – 11573 ж., 1997 год – 11 045 ж.

През античността градът е известен като Трансмариска. Все още има останки от крепостта, т.нар.Римска стена.

По време на османското владичество Тутракан е рибарско селище с мелници във водите на Дунав.

Превземан е от руския генералисимус Александър Василевич Суворов. На негово име има площад и паметна плоча в долната част на града. След Освобождението е околийски център с развит риболов и земеделие. От 1913 до 1940 год. е в пределите на Румъния. Тогава е силна „крепост”, превзета от българската войска /1916/.

Днес в Тутракан се развива промишленост – произвеждат се печатни платки, газови печки и котлони, резервни части, конопени изделия, строят се лодки и др.. Две са рибните борси в близост до реката, което прави града важна риболовна база. Качествени облекла произвежда шивашка фирма “Леопард”. Във фабрика „Лодкостроител”се изработват лодки, водни колела и яхти.

Строителни, транспортни, дървообработващи частни фирми са търсени в града и извън него.

В околностите се подновяват кайсиеви градини и лозя, традиционно се отглеждат зърнени култури, слънчоглед, билки; слабо се развива животновъдството.

Тутракан е пристанищен град с подходящи условия за обслужване и престой на местен и международен речен транспорт.

         Тутракан е град с богата просветно-културна дейност. Учениците се обучават в две средно общообразователни училища – СОУ “Йордан Йовков” и СОУ “Христо Ботев”. В читалище „Н. Вапцаров”/основано 1873/ отлично се развива културно-масовата дейност.

Забележителности на града са музеят на дунавския риболов и лодкостроене, който е единственият по поречието на река Дунав, църквата „Св. Никола” /от 1864 год./, Обреден дом, паметници на Панайот Хитов / източно от града/, на Васил Левски, Христо Ботев, Таньо Стоянов-Воеводата.

         Западно от града е единственото местонахождение у нас на блатен кипарис.